Интервю в сп. "Родна реч", бр. 9/2001 г.
Вени Марковски - президент на "Интернет общество"

"Мястото ни е там, където поискаме..."

- С какво си спомняте "Родна реч" от времето на вашите публикации там?

- По онова време беше по-трудно да публикуваш нещо в "Родна реч", отколкото в някое друго издание. Аз имам само едно есе "Нещо като автобиография", което бе и първото ми сериозно произведение. Има го на адрес http://veni.com/articles/articles-1982.html.

- Баща ви Миле Марковски е бил детски писател, заместник-главен редактор на в. "Септемврийче". Не сте ли мислили дали да поемете по неговия път? По-трудно ли е да бъдеш редактор?

- Едно време бях сигурен, че ще стана писател. Аз и сега пиша ужасно много, но не съм мислил да стана редактор, макар че ми се удава. Все още търся мястото си в живота и се надявам да остана такъв - неориентиран, докато съм жив.

- Бихте ли ни разказали по-подробно за участието си в Музея на дисидентския печат в Германия?

- Ха. Това може да видите от http://veni.com/1985-87.html - нямам какво да добавя към тази тема.

- Пишете ли все още?

- Пиша много, но вече не пиша есета.

- Имате ли наблюдения върху най-младото литературно поколение.

- Уви, не. Моя е грешката, защото има достатъчно издания с юношеско творчество.

- На Балканите почти винаги са царели размирни времена. Вашият дядо е бил македонец. Какво е виждането ви за македонската народност?

- Дядо ми е бил македонец в България и българин - в Македония. Всъщност това няма значение. Аз се чувствам обикновен човек със силно изразена гражданска позиция. Това не зависи от националността, макар че в някои случаи помага. Но не съм срещал досега човек по целия свят, когото да не мога да погледна в очите. Без значение е дали ще ме набедят за македонец или за българин - в Интернет никой не иска от мен да говоря за националността си. Комплексарщината на българите и македонците е еднакво далече от мен.

- Информационните технологии навлизат все по-надълбоко във всички сфери на живота. Къде е мястото на човека в един свят, превърнат в глобална мрежа?

- Хората сме странни същества. Ако имаме Интернет, почваме да се жалваме за "човешкия контакт" на хартията. Ако някой обаче сега предложи да си пишем на хартия, сигурно всички ще му се изсмеят. Мястото ни е там, където поискаме.

- Напоследък все по-наболели стават въпросите, свързани с Интернет законодателството. На тази област се отделя като че ли недостатъчно внимание. Вярно ли е това?

- Нещата у нас се променят винаги по-бавно, ако изобщо се променят. Стремежът ми е да помогна България да стане по-добро място за живеене. Част от това е и участието ми в законодателните инициативи, които имат за цел да направят Интернет по-добро място за сърфиране.

- Ако цитираме тазгодишната тема за есе в СУ "Климент Охридски", "Ще изяде ли мишката книгата?"

- Никога. Не знам защо преподавателите поставят такива тъпи теми за размисъл.

- Вашето пожелание към читателите...

- Искам всеки, който чете "Родна реч", да мисли всеки ден за това, че животът не бива да е очакване на смъртта в комфортна обстановка. Ако всеки от нас направи каквото може около себе си, за да живеем в по-добра обстановка, тогава ще сме направили зависещото от нас, за да ни има.

Интервю на Павлина Михайлова