Първите в Интернет / Вени Марковски през 1990 и др. години

This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!

BBS-и по български
BBS-ите са първите, които предлагат онлайн игри с много потребители На връзка 2400 bps са играели триизмерен виртуален билярд – много красива, приятна игра, с реалистична физика, а била едва 150К голяма заедно с музиката. DOOM I е вървял на 9600, като играта често се накъсвала заради корекциите за грешки. В BBS-ите се играят също стратегически и ролеви игри като Global War и Trade War. Илия Божинов и Вени Марковски стават толкова добри на Global War, че в един момент заемат съответно първо и второ място във Холандската национална класация на 200-те най-добри играчи.
Споделено с … Илия Божинов

Какво постигна българският Интернет и какво не успя?
Най-важното постижение е, че Интернет стана достъпен – 25 лв. на месец не проблем за повечето хора. Това стана благодарение на конкуренцията на многото Интернет провайдери. Тук е и ролята на Митко и Вени, защото ако бяхме оставили двама-трима монополисти, щяхме да плащаме огромни сметки за Интернет.

Споделено с ... Димитър Ганчев

Димитър Ганчев е от първите радетели на родния Интернет. Основател на Mars BBS, КИТ, Bol.bg, Секретар на УС на Интернет Общество България, член на Съвета от ИТ към Президентството.

Спомняш ли си първото си влизане онлайн?
Това беше по време на студентската стачка и окупацията на Софийския университет през 1990 г. Там дойде едно момче, Радослав, той ми показа за какво служи модема. Аз вече имах модем, но не бях чувал за глобалните мрежи. От университета започнахме да се връзваме по някакви BBS-и в други университети по света и да им разказваме колко важни неща правим тук, а те много ни се радваха, защото желязната завеса беше предизвикателство и за тях.

С какво те привлече мрежата?
С това, че махна границите. През 1990-та година това много ме впечатли, тъй като дотогава беше практически невъзможно да осъществяваш каквито и да било контакти с чужбина. Като син на дисидент (писателя Марко Ганчев), аз въобще нямах право да пътувам в чужбина и любопитството ми беше много изострено.

Има ли я същата тръпка и сега?Вълнува ли те нещо по същия начин както тогава Мрежата?
Сега приемам Мрежата като даденост, като телевизор. А и май вече нищо не ме вълнува по същия начин, по ред причини. Първо защото малко съм пораснал и по-малко се вълнувам, по-малко ме впечатляват разни неща. Второ, чак пък толкова голяма промяна междувременно не се е случвала. Тогава се бяха насложили много неща. Сменяхме обществения строй и активно участвахме в тази промяна. Към това се добави откриването на възможността за комуникация със света. Едновременно паднаха физическата и логическата бариера. Не мисля, че оттогава се е случвало нещо подобно. Приемат ни в НАТО, махат Шенгенски визи, но нито една по-късна промяна на статуквото не била толкова рязка и толкова значима, колкото беше онази тогава.

Изпитваш ли носталгия по онези странни, бурни времена?
Да, много често. Малко съжалявам, че не съм изживял по-бурно онези години. Трябваше повече да се наслаждавам на момента. Не го правих защото се мислех за “много велик”. Имах “велики задачи” пред себе си. С това си губих времето както в политиката (Студентската федерация и "онова" СДС), така и в бизнеса с Мрежата. В онези години всичко това го възприемах като много важна мисия. Сега вече не гледам така на нещата, просто не се възприемам толкова насериозно колкото тогава.

Как хобито ти се превърна в бизнес?
Това беше нещо, с което се бях занимавал любителски вече няколко години. Беше ми интересно и реших, че е време да се прави професионално. Видях че има търговско търсене, а аз разбирах материята, имах опит и не започвах от нулата. Случи се съвсем естествено. Неестествено щеше да е, ако не се беше случило.

Ако не беше измислен Интернет, какво щеше да правиш?
Щях да го измисля :-). Пак щях да се занимавам с компютри. През 80-те години се занимавах с изкуствен интелект, макар че тогава под това име се разбираха значително по-простички неща. Например разпознаване на образи, разпознаване на реч, експертни системи, които при зададен проблем ти казват какво му е решението. В момента алгоритъм за разпознаване на образи има във всеки по-интелигентен телефаксен апарат, но в онези години все още беше фантастика. Занимавах се и с компютърна графика, дори имам златен медал от ТНТМ за това.

Според теб какво постигна българският Интернет в развитието си и какво не успя?
Доста постигна. Свикнали сме да се оплакваме, че тук нещата не вървят като хората, защото нямало пари, потребителите са малко и са бедни и т.н. Но не е точно така. Мисля че като технологии сме постигнали това, което са постигнали и развитите нации. Прескочихме обаче един два етапа по други причини. Пропуснахме етапа на електронната търговия – не се случи и май няма да се случи. Затова не е виновна мрежата, а това че ние не сме свикнали на каталожна търговия – изобщо няма такава традиция. Ако не видим стоката, не я купуваме. Това пък се отрази на други елементи – щом няма е-търговия, липсва и е-реклама. Като няма е-реклама, няма приходи за порталните услуги. В резултат на това порталите не са на достатъчно високо професионално ниво. Това от своя страна не стимулира интереса на потребителите към мрежата, защото не намират това, което търсят. Впечатлих се от това, което каза шефа на Мобиком – Джон Мънъри, няколко дни след като дойде в България: “Свикнал съм като ми се скъса копчето на балтона, да влезна в Интернет, да напиша “копче на балтон” и да намеря кой да ми го зашие. В България това го няма”. И още го няма. В Интернет няма битова информация – нещо, което да е полезно на хората, които не са изкушени от технологиите.

Застрашен ли е от нещо Интернет?
Като цяло не. Обаче някои негови функции са леко застрашени, основно от държавата. Свободата в Интернет, нещо което аз смятам за изключително важно, на няколко пъти беше застрашавана и на няколко пъти я защитавахме, но все още не мисля че сме постигнали нужното. Продължават апетитите за контрол върху мрежата с най-различни аргументи. Това което прави Интернет уникалната медия е възможността на хората да участват в обмена на информация. От тях излиза и най-достоверната информация, защото има някои неща, които не могат да бъдат оповестени официално, а неофициално могат.

Каква е връзката между политиката и Интернет?
Интернет все пак е медия и може да влияе на мнението на хората. А политиците са зависими от това мнение и по тази причина се опитват да го контролират. Това не е толкова страшно, нормално е. Всяка една власт се опитва да завземе по-голяма територия отколкото първоначално й е била дадена. Важното е да среща отпор. И среща.

Защо има толкова много Интернет доставчици, а малките фирми закъсват?
Защото не го разбират. Този бизнес изисква много ноу хау, много знания и опит. В момента когато ти потрябва ноу хауто и го нямаш, трябва да си го купиш, а това е много скъпо. Едва 3-4 фирми можаха да го постигнат с външно финансиране и още толкова - със собствени сили. Много фирми се заблудиха от лесния старт - купувам пет компютъра и с помощта на двама тийнейджъри-ентусиасти правя нещо, което кръщавам "Интернет доставчик". Но времето на ентусиазма отмина, а с него и неговите "рожби".

Какво искаш да се случи на Бол в бъдеще?
Оставяме си едни от лидерите на пазара, следваме си нашия сегмент, нашата ниша. Това което искам е хората да ни уважават за това което правим. Това което ни отличава е способността ни да решаваме проблеми. Всеки може да чете книги и да прилага това, което е прочел. Но ние можем и това, което не се знае как се прави и в това е силата ни.

Би ли могъл някога да се откажеш от Интернет?
Дали бих се отказал от електричеството, за да живея в пещера, да ходя на лов за глигани и да се грея на огън? Едва ли. Защо да се отказвам от придобивките на цивилизацията, нали в това е смисъла на живота?

Как си представяш следващите 10 години?
Не знам. Много пъти съм се опитвал да си ги представя, но досега винаги съм грешал в преценката си кое кога ще се случи. Нещата се развиват много по-бавно отколкото човек очаква. Преди десет години си мислех, че след пет всичко ще е “цветя и рози”, а то се оказа, за двойно повече време че не сме изминали и четвърт от пътя. Не вярвам, че през следващите десет години ще има кой знае каква качествена промяна – няма да е много по-различно, за съжаление. Ще се движим бавничко напред.

Споделено с ... Вени Марковски
www.veni.com

Вени Марковски е една от основните и едновременно с това – спорните личности в родната Мрежа. Основател и председател на Интернет общество България, КИТ, Bol.bg. Консултант на различни държавни институции по отношение ИТ и Интернет. Активно съдейства за изграждане положителен имидж на България по света, като част от тази дейност води до приятлството му с Естер Дайсън и Винт Сърф и тяхната подкрепа за нашата страна. Първата личност от Интернет бранша, която става широко популярна, благодарение на активната си позиция по отношение лицензирането на българските доставчици и други опити за ограничаване свободата на Интернет у нас. снимка

Спомняш ли си първото си влизане онлайн?
Да, през 1990 г. във Фидонет. Спомням си, че първите компютри, на които работихме в Микроком бяха под DOS и DesQview (мултитаскинг). Имахме най-добрия за момента компютър - 386 DX с 25-мегахерцов процесор, 8МВ RAM и 120 МВ харддиск, а също и лазерен принтер, цялата техника тогава струваше много пари.

Как научи за BBS-ите?
При Илия Божинов в Микроком видях, че има някакво устройство, което се казва модем и се свързва по телефона с целия свят. През университета в Улу, Финландия, правихме връзки с Австралия и там хората не можеха да повярват, че някой се свързва от България. Много познанства и приятелства, които съм направил, минаха точно през такива системи – в Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Западна Европа. С един японец дори започнахме да си обменяме CD-та по пощата. Концертът на Supertramp от Париж, който имам, е японско издание. С Брайън Клъфи от Англия, който е един от авторите на книгата “Да достигнеше нула” (Approaching Zero) за първите компютърни вируси, се свързахме по същия начин. През 92-ра г., за пръв път се свързах с един от двамата бащи на Интернет – д-р Винтън Сърф, с който си пишехме поща с MCI mail. Тогавашният шеф на Borland беше видял предимството на електронната поща и всички представителства на Borland, включително Микроком, бяха свързани през MCI. С почти всички в някакъв момент започнахме да си пишем нормални писма, разменяхме си снимки, много голяма мрежа беше станала. Това беше точно този пионерски дух, който вече никога няма да го има.
Тогава Микроком беше представител и на Motorola. Това се получи много забавно. Илия получаваше някакви американски списания и на една рекламна страница вътре пишеше “Моторола – търсим дилъри” и телефонен номер в САЩ. Звъннах и попаднах на Глен Дженкинс. Казах му “Здрасти, ние сме от България и искаме да ви станем представители”. За наша голяма изненада взеха че дойдоха двама души, видяхме се в Шератон, подписахме договор. Някъде из офиса още имаме един модем Моторола на 9600 бода, който струваше 1000 долара и доскоро даже работеше по една наета линия. Сега явно ще го оставим за музея.

Очевидно не ви е липсвало самочувствие да общувате с целия свят директно и наравно?
В Интернет, а и по принцип в света, не можеш да съществуваш, ако нямаш самочувствие. Ако нямаш самочувствие ставаш един загубен българин от някаква дълбока провинция, от информационното гето на Европа в каквото вече сме се превърнали като държава. Самочувствие ни даваше това, че бяхме пионерите, че разбирахме нещата и че никой друг не беше правил това, с което ние се захванахме.

Какво не ти харесва в Интернет?
Когато основахме Интернет Общество България, имаше разсърдени, че не са били поканени за учредители. През 1995 г. членовете на световното Интернет общество бяхме малко хора наистина, но никога не ми е хрумвало, че трябва да ги каня всички. Хем не са сетили да направят нещо, хем се сърдят, че друг го е направил. Заради тях една година бяхме със замразено членство като официални партньори на международното Интернет общество (www.isoc.org). Което само показва, че и в Интернет, българинът не гледа сам какво може да направи, а как да развали работата на другарчето. Ако обществото по принцип дърпа хората надолу, то в Интернет, където обществото е по-малко, това се вижда още по-ясно. Това беше един от първите случаи когато разбрахме, че в Интернет няма да бъдат по-добрите българи.

Какви са предпоставките една организация като Интернет Общество да се справя ефективно с проблеми като опита за лицензирането на Интернет доставчиците през 1998 г. и др.?
Първо, да имаш вяра, че това, което вършиш е добро за страната, за хората. Второ, то наистина да е добро. И третото, да имаш смелостта наистина да го направиш. Нашето дело по повод лицензирането на Интернет доставчиците през 1998-1999 г. беше изобщо първото срещу българско правителство, и то на Иван Костов, и то в най-силния му период. Това дело показа, че обществото може да търси правата си и да ги защитава и след него се появиха доста други дела. Да надделеем тогава ни помогна това, че не пуснахме никакви политически сили да ни съдействат, въпреки че имаха желание. Трябва да благодарим на Движение Гергьовден и на Михаил Михайлов, гласът на Костов. Това му беше първият PR и беше адски успешен.

Ти си един от първите, който използва успешно медиите за създаване на по-широка публичност на Интернет като цяло и на конкретни проблеми.
Не че съм използвал медиите, по-скоро те самите осъзнаха, че лицензирането е посегателство върху свободата на словото. Впоследствие започнахме да се занимаваме с по-публична обществена дейност, но част от нещата ги правихме без да им даваме гласност.

Когато новоизбраният президент Георги Първанов възложи именно на Интернет Общество да му предложи състава на Съвета по информационни технологии, отново изпълзяха разни хора от сумрака и започнаха да надават възгласи “ама нас защо не ни канят”. Тогава се връзвах и ядосвах, че не разбират, че никой няма да ги покани, ако не си извоюват това право, ако не покажат, че заслужват да бъдат част от някаква организация. Историята показа, че изтрива имената на всички онези, които не са активни граждани. За съжаление, специално в ИТ-бранша се оказа, че гражданите са малко, за сметка на това селяндури – колкото искаш. Още си спомням със смях как някакъв се правеше на фелдфебел, а същевременно като им организирах лично аз среща с премиера Иван Костов, не можеше да повярва, че ще го види на живо. За щастие документите се пазят – стенограми от срещи, мнения, така че тези хора не могат да избегнат публичността на срама си.
Каква е ползата от Съвета по ИТ към президента?

В Съвета за първи път в България участват шестима чужденци, единият от които е бащата на Интернет Винтън Сърф. Ако тези хора кажат една добра дума за България, е много по-важно и ценно, отколкото ако го направи който и да е български министър или политик, доскоро работил като обикновен новобранец-чиновник в западна фирма.
Ето един пример. През 2000 г. в Йокохама на откриването на международната конференция на Интернет Общество INET 2000, президентът на ISOC Дон Хийт в приветствената си реч прочете писмо от българския президент Петър Стоянов, в което той приема да стане член на Интернет Общество и поздравява участниците във форума. От двадесетминутната реч Дон Хийт посвети 15 минути на България. Там, в свръхмодерната и луксозна зала, задно с 80 журналисти от цял свят, бяхме аз, журналистката Даниела Кънева от БНТ, нейният оператор Емил Милев и Константин Ранев от в-к “24 часа”. Бяхме абсолютно потресени и почувствахме страхотна гордост от думите на Дон Хийт. Не съм сигурен дали не се разплаках още в залата. Това показва, че от една страна такива световноизвестни хора могат да бъдат адски полезни за България. От друга страна – не са много българите, които ползват контактите си за доброто на страната ни. Може и да е наивно и романтично, но аз не се срамувам от това, че карам приятелите си по света да помагат на България.

Какво те мотивира да работиш толкова активно за Интернет общество?
Всъщност обществената работа на Интернет общество е адски неблагодарна дейност. Но за сметка на това има едно чувство, което не може да бъде заменено от каквито и да е пари, възможности и ресурси. Това е, когато отидеш някъде по света, седиш и слушаш какво говорят за България или сам ставаш да разкажеш какво се случва у нас и получаваш аплодисменти за това, което си свършил. Затова приемам вече абсолютно спокойно всичко, което се случва около Интернет общество и около Бол.бг в България. Отминавам всякакви скандали с пренебрежение и единствено се обаждам на бившия вътрешен министър, а сега адвокат Емануил Йорданов, за да заведе дело и не се занимавам повече. Не мога да излекувам злобата и завистта у дребните хора. Когато получа мейл от Винтън Сърф например, в който ми пише “Браво, така трябва да се работи”, това ми е напълно достатъчно. Едно време така ми действаше Ванга, при която ходех, когато се съмнявах в себе си.

Изпитваш ли носталгия по онези пионерски времена?
Носталгия не, но по-скоро съжаление, защото онези добри чувства, които още ги имаше в началото на 90-те години, после просто се изродиха. Оказа се, че колкото животът става по-суров и възможностите човек да се реализират в България по-малки, хората се озлобяват все повече.

Как Интернет стана твоя професионална кауза?
Учих право, но бях малко необичаен тип студент. Повечето в началото са слаби студенти, накрая се стягат и изкарват отлична диплома. Аз бях обратното – първи курс отличник, втори курс много добър, трети добър, четвърти среден и съответно държавните изпити ги взех също с тройки. Защото именно след първи курс, 90-та година, видях модема и той ме плени за цял живот. Абсурд е да си представя, че мога да пътувам някъде и да не си взема компютъра, да нямам връзка с Интернет. Където и да пътувам, още преди да си изкарам визата и да си резервирам билета, първата ми работа е да си осигуря dial-up акаунт. Или да знам дали на срещата ще има безжична връзка. За последните пет месеца на 2002 г. имам 30 полета и всичките бяха през Виена, защото в бизнес-класата на летището има безжичен Интернет. Слизам от самолета, отварям си компютъра, включвам си антената и имам Интернет. Даже предпочитам да имам два часа между полетите вместо един, за да не трябва да бързам да хващам самолета. Като пътувам до Женева, въпреки че от София има директен полет до Цюрих, след като така или иначе трябва да прекачвам самолет от Цюрих до Женева, по-добре да го направя във Виена. В този един час ще имам 45 минути, ще си седна с компютъра, ще си почивам, ще си пийвам и хапвам нещо кротко за сметка на Австрийски авиолинии, да са живи и здрави.
Една от мечтите ми е да направим безжичен Интернет в цялата сграда на Народното събрание. И без това депутатите имат преносими комютри с безжична LAN карта. Някой ден ще го направим и в София, като минат кметските избори, надявам се.

Какво става с кандидатурата ти за кмет?
Работя си тихо и кротко. Има още време, ще видим какво ще стане. Покрай работата си в Интернет и контактите, които направих, се убедих, че в България няма обща воля, на хората, политици и бизнесмени, да се направи нещо за развитието на информационните технологии. Дори в заявленията и предизборните програми бъркат високи технологии с информационни технологии. Понеже няма такава воля, до скоро след нас по отношение развитие на информационните технологии бе единствено Албания, но комай и те вече са ни изпреварили. При липсата на политическа воля, при липсата на реален работещ ИТ сектор ние сме обречени да бъдем информационно гето на Европа. Или гетото на Европейското информационно общество.

Какво постигна в развитието си българският Интернет и какво не успя?
Постигна това, че в момента е масова услуга. Последните социологически проучвания показват, че 30% от софиянци ползват Интернет – 400 000 човека, общо 1 200 000 са в цялата страна през 2002 г. През 1999 г. са били 76 000, а през 2001 - 600 000. Това означава, че наистина много бързо нарасна броя на потребителите – петнайсет пъти увеличение за четири години. Това, което още липсва е съдържание на български. Добре е, че през септември 2002 най-накрая инкриминираха компютърните престъпления.

Има ли според теб някаква заплаха за Интернет?
Заплаха за Интернет има винаги. След 11 септември 2001 правителствата по света решиха, че ако контролират трафика в Интернет, ще могат да разбират по-рано какви атентати се подготвят. Това е абсурд. Никой няма да напише в имейла “иди взриви два небостъргача”, а ще напише “иди да видиш двете си лели” и това няма как да се залови. Но от гледна точка на личната неприкосновеност, правата на личността, т. нар. “privacy” има сериозни заплахи. Не само в Интернет, но и изобщо. Тоталният контрол, който се опитват да наложат, включително и сега с подготвяните промени в закона за далекосъобщенията у нас, никога няма да доведе до намаляване на престъпността, напротив – води до навлизане в личния живот на хората. Големият брат те гледа.

Как си представяш следващите 10 години?
Не знам. Винтън Сърф казва: “вие много земно-центрично гледате на нещата, трябва да погледнем планетарно”. Той работи в момента в една група, която се занимава с междупланетарен Интернет. Предизвикателство е да се намери решение на това как ще осъществяват връзка примерно космонавтите, които летят до Марс и до Луната - до Луната закъснението е малко, но до Марс е 15 минути. Божа работа е какво ще стане. Но каквото и да стане едно е сигурно – “ще има пак звезди. И кучета ще има, лаещи къмто звездите”.
Не държа да съм звезда, но много ми се иска никога да не ми се налага да се превръщам в куче. Кучета имаме достатъчно около нас, те непрекъснато ни напомнят, че са тук.