This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!
Евгени Дайнов
Емил Василев снимка (35К)
Случки от казармата.
тази страница не е довършена
С Евгени Дайнов се видях за пръв път през зимата на Лукановото недоволство.
Нямаше дори хляб и мляко. Но имаше за последен път атмосферата на "В
страната на усмихнатите великани" и купоните късно вечер.
С Емо Василев се познавам от 9-и или 10-и клас. Той учеше в
НГДЕК-а (както галено казвахме на гимназията за древни езици и култура.
Тази страница ще бъде допълнена с подробности в близко време, така че
просто я посещавайте по-често.
Е.В. ми беше "стар" войник и си спомням следните случки:
1. Печеното пиле.
Зимата на 1987-88 г. Студ, сняг, изобщо - кошмарно време. Дежурен офицер беше
един лейтенант. Емо беше запалил печката в класната стая и бе поставил върху
нея едно пиле в известните алуминиеви чинии. Бяхме включили радиоприемниците
(огромни руски машини) на BBС (не военовъздушните сили, а английската радиостанция)
и слушахме седмичната класация, в която по това време триумфираха Pet Shop Boys.
Пилето се печеше и в един момент апетитната миризма започна да излиза и извън
стаята. В един момент на вратата се потропа. Емо ми направи знак да мълча и
след малко тропането престана. След 10 минути на вратата отново се потропа и някой
пак направи опит да влезе. Пак не стана - беше все така заключено.
Пилето бе почти готово. На вратата пак се потропа:
- Василев, отвори! - разнесе се гласът на дежурния офицер.
Никой не му отговори.
- Василев!
Пак никой. А пилето вече бе готово и си подреждахме масата, за да го ядем.
- Василев, отвори, бе!
Ние си хапвахме.
- Василев, пусни ме да вляза!
А ние си хапвахме от печеното пиле.
- Моля ти се, бе, Василев, оставете поне малко и за мене - примоли се офицерът.
Не помня дали му оставихме или не, но съм сигурен, че не му отворихме.
