- След като МОН съобщи, че купува от "Майкрософт" нов софтуер за 35 000 компютъра, от които 20 000 са в просветата, вие опонирахте, че в училищата има само 800 годни за такава употреба компютри.
- Новите компютри в училищата, на които въпросният софтуер може да бъде инсталиран, са само 800. Това, което е договорило министерството с "Майкрософт", е абсолютно излишно. Те говорят за десетки хиляди лицензи по 14 долара за всеки. Очевидно е, че това се прави с цел "Майкрософт" да изсмуче още пари от изстрадалата българска икономика. Още повече, че от 1997 г. при всички държавни търгове компютрите са купувани със софтуера. Още през 2001 г. в нашата държавна администрация целият софтуер бе легален, т.е. купен. Миналата година правителството сключи договор с "Майкрософт" за 14 млн. долара за купуването на нови 30 хиляди лиценза, а в "Информационно обслужване" още стоят 9000 бройки, които изобщо не са използвани.
- Но все пак става дума да се купят най-новите версии на "Уиндоуз"?
- Има смисъл да се купуват, ако има къде да бъдат инсталирани. Но те могат да се ползват само на 800 компютъра в училищата.
- Могат обаче да се ползват във вузове и научни институти.
- Вузовете са купували компютри по закона за обществените поръчки, т.е. заедно със софтуера. Второ, нищо не им пречи да ползват и алтернативни операционни системи, които са безплатни. Така вместо парите да се дават навън, ще останат в България. Това, че "Майкрософт" иска да продава своя софтуер в България, е добро. Но че го продава вече за ен-ти път, е лошо. Асоциацията на големите софтуерни производители, в която е и "Майкрософт", обяви официално в сайта си, че целият незаконен софтуер у нас е на стойност 10 млн. долара. А миналата година сме подписали договор само с "Майкрософт" за 14 млн. долара. Значи в България законният софтуер вече официално е 140 процента, платили сме 4 млн. повече от това, което е трябвало да се плати за узаконяването. Но въпреки това продължаваме да купуваме. Освен това, миналата година от договора с "Майкрософт" стана ясно, че правителството купува софтуера на над два пъти по-висока цена, отколкото останалите фирми в България. Това за мен е необяснимо. Това е абсолютно източване на държавен бюджет.
- За старт на информационната стратегия в просветата МОН оделя 700 хил. лв. Това много или малко е?
- При средна цена на компютър грубо 2000 лв. с тези пари може да се купят 350 компютъра и за 3000 училища това е нищо. През 2001 г. за компютри в образованието имаше заделени 10 млн лв. Бяха проведени 5 търга за общо 3000 компютъра и в тях нямаше никакво обжалване, това бяха възможно най-прозрачните търгове. Парите бяха осигурени от втория джи-ес-ем на Иван Таушанов. Специално за това Иван Костов получи членство в "Интернет общество", когато тук беше вице-президентът за образованието Садовски, който сега е член на съвета на Първанов за информационни технологии. Но когато Милен Велчев оглави финансите, едно от първите неща, които направи, бе да спре търговете, независимо че те вече бяха проведени и имаше избрани фирми. Парите бяха изтеглени обратно, компютри не бяха купени. Вероятно това е нормално, защото знаете, че в писмо до ректора на Софийския университет Велчев написа, че образованието не е сред приоритетите на това управление.
- Тогава идеята не беше ли за компютризация на училищата да се заделя процент от приходите на Комисията по далекосъобщения?
- Имаше такава идея за лицензионните такси, но това противоречи на европейските директиви, които казват, че лицензионните такси може да покриват единствено разходите на комисията за следене как се спазват лицензите. Дори в новия закон за далекосъобщенията има текстове, че част от лицензионните такси ще се заделят за агенцията за информационните технологии при Министерството на транспорта и съобщенията, но това няма да мине в парламента, понеже противоречи на европейските директиви.
- Какво стана с идеята на вашата фирма "Бол" да дарявате софтуер на училища, като призовахте и другите фирми да направят същото?
- Тогава бях управител на "Бол Бг" и заедно с Максим Бехар от "М3" предложихме на правителството да се въведе час по Интернет за учениците поне веднаж седмично. Тогавашният министър Димитър Димитров ни писа писмо, че приветства идеята, имаше дори описание в кои часове конкретно това може да стане. Писмото завършваше с напомняне, че парите за компютри и квалификация на учителите не са достатъчни. Тогава ние призовахме всички Интернет доставчици да дадат поне на 5 училища безплатен Интернет. Тогава имаше около 220 доставчика, това означаваше 1100 училища да плучат Интернет. Никой не се включи и накрая само "Бол" остана фирмата, която дава безплатен достъп до мрежата. Когато през 2001 г. чрез търга, за който казах, се осигуриха средства, ние възторжено аплодирахме това и го споменавахме като едно от малкото хубави неща, които предишният кабинет направи във вътрешната си политика. Но инвестиции в образованието в България по принцип не се правят. Милен Велчев ми каза лично на мен, че това е харчене на пари и за такива харчове той пари няма. За да се инвестира в образованието, се иска сериозна държавна политика, тъй като там възвръщаемостта е чак след 5-10 години.
- Но изоставането става много бързо.
- То вече е станало. България твърдо е гетото на Европа по отношение на развитието на информационното общество. Мога да дам пример с Румъния, Словения, да не говорим за Чехия, Унгария, Словакия. В Словения има министерство за развитие на информационното общество, в Румъния и министерството, и парламентарната комисия се наричат "по информационни технологии и далекосъобщения". Тук най-високото ниво е агенцията към едно министерство, а имаме 200-300 държавни агенции и никой не ги бръсне за нищо.
- Правилно ли е изчислението, че за по 10 компютъра във всяко училище трябват общо 60 млн. лв.?
- Дори по-малко. За по 10 компютъра в 440 гимназии трябваха 6 млн. лв. На първо време не е нужно да има Интернет във всяко училище, но поне в гимназиите. Трябват още 6 млн. лв. за другите 440 гимназии в по-малките селища.
- Но не е ли вярно, че е твърде късно да се учи компютър чак в гимназията? Ако се започва от V клас, както замисля МОН, ще се разшири нуждата от компютри.
- Донякъде е така. Преди две години одобрената от МОН идея бе да се започва от първи клас. Но може да се съчетава, когато в една сграда има и училище, и гимназия. Може една компютърна стая да се ползва постоянно на две смени. Дори наистина да трябват 60 млн. лв., това пак не е кой знае колко. Миналата година само по договора с "Майкрософт" са дадени половината - 30 млн. лв. При това в гимназиите не са необходими най-мощни компютри, там трябва само да се придобиват компютърна грамотност и умения за работа в Интернет. Всичко останало е екстра за този, който може да си я позволи. Може например да се отпуснат по 500 долара на компютър, а ако училищата искат, родителите да дадат още 100 долара за нещо по-модерно. Много можеше да се направи, ако в изпълнителната власт имаше хора, които мислят за тези неща.

Вени Марковски е роден през 1968 г. в Скопие. Завършва английска гимназия в София и право в Софийския университет. Бил е системен админстратор в асоциация "Съобщения", основател и управител на втората в България Интернет компания БОЛ.БГ (1993 г.), координатор за България на Глобалната инициатива за политика в Интернет. Марковски е председател на българското Интернет общество (от 1995 г.) и член на борда на международното Интернет общество (от 2002 г.), първи председател на УС на Асоциацията за развитие на информационните технологии (от 2002 г.). Предложен от инициативен комитет за кандидат кмет на София.

Интервюто взе Велиана Христова