|
This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new
content, please, visit the main page!
07.02.1999 г., неделя
в-к Труд (текстът е публикуван с неголеми редакционни промени)
"В коя страна без Интернет не са диваци и варвари"
С Вени МАРКОВСКИ, председател на "Интернет общество" у нас, разговаря Невена Гюрова
Демокрацията е заплашена от Интернет лицензите
На 28 декември м.г. Комитетът по пощи и далекосъобщения (КПД) обнародва в "Държавен вестник" заповед, с която въвежда задължителни лицензи за фирмите, доставящи Интернет услуги. Те бурно реагираха, а "Интернет общество - България" алармира ред международни организации, че е заплашена свободата в Мрежата, и подаде жалба във Върховния административен съд срещу КПД.
Трийсетгодишният шеф на "Интернет общество - България" (член на
едноименната световната верига) Вени Марковски е заквасен с
писателска жилка. Син е на трагично загиналия детски писател
Миле Марковски, дядо му е известният поет Венко Марковски,
брат му Игор е журналист, бивш водещ на "Всяка неделя". Вени
започва да пише още като ученик в столичната 114-та английска
гимназия: публикува в сп."Родна реч" и е главен редактор на
ученическото списание "Кръгозор". По-късно работи във в."Стандарт",
превежда художествена литература за издателство "Колибри".
Завършва право, но вече се е заразил от любовта към информационните
технологии и им се посвещава изцяло. През 1995 г. е награден от
американската посланичка у нас Ейъвис Боулън след успешно
приключила специализация в областа на Интернет услугите в САЩ.
Вени Марковски е женен, с едно дете. 6-месечната му щерка
Александра е най-младият член на "Интернет общество - България". Жена му
Ади също се занимава с телекомуникации - в норвежкия гигант "Теленор".
- Казват, че сте един от създателите на българския Интернет, така ли е?
Донякъде. Занимавам се с компютърни телекомуникации от 1990 г.
Фирмата, която направихме с Митко Ганчев през 1993 г., беше единственият
реален конкурент на първия Интернет доставчик и до края на 1996 г. бяхме
на практика единствени на пазара. Така останахме в историята, ако щеш и
на българската реклама. Половин година всяка седмица публикувахме в
"Капитал" някоя известна снимка с идиотски текст. Например Георги
Димитров на Лайпцигския процес с текст: "Но аз ви питам, г-н съдебни
председателю, в коя страна без Интернет не са диваци и варвари?" Или
"Нашата поща не минава през Варна". На витрината пред офиса ни са част
от тези снимки - да напомнят за ония славни времена. По-късно, когато на
пазара се втурнаха много нови фирми, се появиха и не съвсем професионални
играчи, които предлагат услугата Интернет не с това високо качество,
което потребителите биха искали.
- Не е ли това основание за решението на Комитета по пощи и
далекосъобщения (КПД) да въведе лицензиране за Интернет доставчиците?
- Някои му казват "по далекосмущения". Извън шегата: ако искат да
защитят потребителя - това може да стане със Закон за защита на
потребителя, както е в нормалните държави.
- Лицензирането още не е въведено, а "Интернет общество" - както
писа пресата - вдигна предварително твърде голям шум.
Лицензирането вече е въведено с една заповед, публикувана на 28 декември м.г.
в Държавен вестник и до 28 януари срещу нея имаше над 50 публикации в
пресата. Ако някой смята, че ние сме виновни за този шум, ще се замисля
дали да не се предложим за "връзки с обществеността" на някоя голяма
международна фирма, щом успяхме 30 дена да поддържаме такъв интерес
без да вложим пукнат цент. Аз вече казах на един от "противниковата"
страна: не съм в тяхното положение, че да мога да си позволя да
злоупотребя с доверието на журналистите, защото за разлика от тях
не мога да им нареждам какво да пишат. Проблемът бе създаден не от
нас, а от КПД и факт е, че медиите, за разлика от бюрократите в Комитета,
разбраха важността му. Той не засяга само стотината фирми предлагащи Интернет,
нито само няколкостотинте бюрократи от Държавната комисия по
далекосъобщения, които ще си увеличат заплатите благодарение на нашите
данъци. Става дума за основни принципи на демокрацията. Днес се
започва с лицензиране на Интернет доставчиците, утре лицензията може
да бъде отнемана в интерес на обществото - интерес, определен разбира
се не от обществото, а от КПД; в други ден ще се окаже, че трябва да
се контролира съдържанието на информацията, която се публикува за
България в Интернет; после цялата информация в мрежата да се контролира...
- Не сте ли твърде мрачен пророк?
- Знаем в коя държава живеем, знаем в кой век живеем. Тук не е
навечерието на 21 век. През 1987 г. на кандидатстудентския ми изпит
по журналистика се падна тема "Времето е в нас и ние сме във времето".
Аз написах, че отдавна сме изостанали от времето и е тъжно, че само един
Левски ни "отсрамва". Сега мисля, че ни трябват поне 25 години, за да
станем нормална държава. Не трябва да си правим илюзии, че държавните
чиновници днес са нещо по-различно от онези преди 10 години. В края на
краищата те са си продукт на онази система, която все още не е приключила
със своите рецидиви.
- Но днешното правителство е първото, което обърна внимание на
информационните технологии - за миналата година инвестира в тях
над 350 млн долара.
- Самите инвестиции са нещо много хубаво. Не бива повече да изоставаме,
трябва да се компютъризира всичко, хората трябва да имат повече информация.
Как обаче ще имат достъп до тази информация, ако тя бъде контролирана - а
за това говори министърът на държавната администрация, позовавайки се на
премиера. Правителството сигурно има добри намерения (наивно си мисля, че
нито едно правителство няма лоши намерения като седне да управлява), но те
просто не се случват. За разлика от лошите неща, които се промъкват през
законовите вратички. И Жан Виденов сигурно не е имал лоши намерения, но
лошите неща някак си се случиха.
- Значи за "Интернет общество" правителството е противник, независимо от
евентуалните му добри намерения?
Напротив, готови сме и винаги сме предлагали да помагаме на
добрите намерения на всяко наше правителство, защото смятаме, че
това е достойната гражданска позиция. Специално за правителството
на г-н Костов - още през 1997 г. пратихме писма до всички министерства
и държавни ведомства с конкретни предложения за съдействие. За моя
голяма изненада ни отговориха единствено от МВР. От КПД наскоро
признаха, че мислели, че писмата са от друг човек, с когото имали
лоши отношения и ги изхвърляли, без да ги четат. А са длъжни да
отговарят на всяко писмо в рамките на един месец! Но това не е
изолиран случай, защото същото се случваше и при Жан Виденов, и
при Беров, а и преди това. Ето ви още едно доказателство за тезата,
че бюрократите днес не са по-различни от тези вчера: това са същите
хора, които работят по същия надменен начин! При това ни казват "Ако
искате съвети и помощ, дръжте се учтиво" и др.п. Не разбират, че не
те на нас, а ние на тях искаме, можем и сме длъжни да предложим акъл,
съвети и помощ.
- И все пак, държавата инвестира пари...
- Добре е, че държавата е изхарчила тези милиони за информационни
технологии, но са необходими и хора, които да работят с тях. Нерядко
човек може види в кабинета на някой чиновник компютър, покрит с
найлонче да не се праши. Това му е функцията - да стои там и да се
вижда, че има компютър. Та като се инвестират пари за технологии, нека
се инвестират част от тях и за хора. А не всичко, що е младо и
способно, да търси как да отиде на Запад. Вижте новогодишното поздравление на
президента тази година и миналата. Сега той не каза на младите българи
емигранти в чужбина "Елате в България!", както преди година, а каза
"Помагайте ни!". Т.е., започнал е и той да си дава сметка, че
призивите "върнете се" няма да доведат до нищо. Единственият начин
хората да се върнат в България е да станем нормална държава. Аз,
както и моите колеги, искаме да помогнем точно за това. Ако досега
не са го разбрали някои хора, време им е да пораснат. Ако пък са на
години и не се ориентират в модерните технологии и съзнание -
значи са остарели.
|