|
This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new
content, please, visit the main page!
1975 г.
Това е една от най-мрачните години в живота ми. В нея се случиха
едновременно хубави и лоши неща.
През месец март дядо ми - Венко Марковски - посети Япония като
член на официална парламентарна делегация и ми донесе невиждани
дотогава играчки -
walkie-talkie, влакче и др.п.
През април обаче, само два дни пред да навърши 36 години, в
автомобилна катастрофа загина баща ми -
Миле Марковски.
Бях прекалено малък, за да мога да разбера какво се е случило, а
и околните старателно се стремяха да не ми обяснят.
При всяко положение, това бе един от преломните моменти в живота
ми и вече нищо нямаше да е същото.
Майка ми остана сама на 33 г. с двете си деца. Не мисля, че
животът ни е бил много лек, независимо от помощта, която ни оказваха
всичките ни роднини - и дядо ми, и тези от Македония. Искам да им
благодаря сега, публично, защото без тях сигурно нямаше да доживеем до
днес.
През септември започнах да ходя на училище и беше голяма скука,
защото знаех да чета, пиша и смятам и по цял ден нямаше какво
да правя. На същото дередже беше и моят съученик Тодор Велчев,
който в момента е физик.
Гибелта на баща ми имаше и още един резултат. Поради съмненията от
страна на ДС, че в катастрофата се съзира дългата ръка на югославската
държавна сигурност (УДБ-а), на дядо ми бе предоставена лична охрана
от УБО, както и постоянен 24-часов пост пред къщата му в Банкя.
Някой ден, като нямам какво да правя, ще взема да прочета записите
от всичките разговори, които са се водили в къщата. Предполагам, че
ще е интересно.
|