veni
This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!

Тези бележки ще бъдат доста дълги, но понеже нямам много време, ще се наложи сега да публикувам само част от тях. Останалите - когато им дойде времето.

За пръв път разбрах, че компютърът може да бъде нещо повече от обикновена машина, когато започнах работа в Микроком - по онова време част от Комитета по пощи и далекосъобщения (далекосмущения). Това беше в края на август, началото на септември 1990 г.

***
Годината по принцип бе гореща - икономическа криза, студентски стачки, подпалването на партийния дом в центъра на София.... Сещам се, че заради лятната стачка имахме редовна сесия през септември. Знаейки това, през юли се разходих (пеш, имаше стачка или на транспорта, или Орлов мост бе блокиран?) до факултета по журналистика, където се провеждаха изпитите по политикономия. Преподавател ни бе проф. Недялко Белев - един от изключените преди 10-и професори от СУ (друг бе Николай Василев, по-късно министър). Отивах на изпит с ясното съзнание, че не съм добре подготвен, но и успокоен, че ще има още една редовна сесия. Разказах няколко вица на колегите и като ми дойде реда влязох на изпита. За съжаление изтеглих въпрос от онези, с които не бях на "ти". Както и да е... Дочаках си реда, седнах пред професора и пред асистента (впрочем Тодор Попов, сетне работеше в АЧИ, май) и започнах да говоря, започвайки всяко изречение с думите "В общи линии..." След малко проф. Белев не издържа и ме попита:
- А по-конкретно?
Аз продължих по същия начин, докато накрая му казах:
- Проф. Белев, точно в това е проблемът - че знам материала само в общи линии. В този момент забелязах как на двамата колеги, които бяха след мен на изпита, им се изправиха косите... - От друга страна, така и така съм дошъл до тук, да не се явя на изпита е все едно да ида в Рим и да не видя Папата.
Колегите ми ужасени очакваха как гневът на преподавателя ще се стовари върху ми. Вместо това, професорът се разсмя на глас, след което ми каза да отида на изпит отново при него, през септември.

Така и направих; тогава го взех без проблеми.

***

Но да се върна към работата си в Микроком. Мой наставник беше Асенчо, пак по това време се запознах и с Ивайло Ленков, Митко Ганчев, Ивайло Крумов, Ники Арсов, Калин Кръстанов, Емо Чомонев, Милен Константинов, Анри Еринин, Радо Велев, Ромео Нинов, Митко Киров, Калин Богацевски... С Милко Даскалов се познавах от преди това, някъде от 1984-а. Дори се засякохме в казармата, където той играеше по цял ден Larry.
В Микроком работеха още и Жулиета (сега е в Спектърнет, дето някои му викат "спектър нйет"), Симеон Мутафчиев (Елкот, магазина на кьоше), Шени Меламед...
Илия Божинов бе шефът и най-големият маниак на тема BBS-и. Ако не беше той, вероятно историята на Интернета у нас би се развивала по съвсем други пътища.
BBS-ването тогава бе в начални стадии. Първият ББС бе Данбо ББС във Варна (да живей Даниел Калчев!), Микрокомският BBS бе първият в София. Адресът му - 2:359/101.
Асенчо бе голям образ. Някога ще напиша специална секция за него.

От 1983-а се занимавах с компютри, но никога не изпитах подтик да се науча да програмирам. Може би за добро. Все пак сред няколкото неща, които направих бе кирилица за Института по български език и литература към БАН, както и няколко по-дребни проекта преди 10-и ноември 1989 г.
В казармата на един "Правец-16" преведох книгата "Флеч", която издателство "Колибри" издаде през 1992-а. По това време вървеше на видео и едноименният филм с Чеви Чейс.

В Микроком обаче имах възможност да разбера, че с модем компютърът става нещо много по-различно. Тогава го сравнявах като "мерцедес", който човек кара само на 1-ва и 2-ра скорост. С модема изведнъж разбираш, че колата има и 3-а и 4-а, а защо не и 5-а скорост. Пак от онова време започнах да публикувам и материали в компютърната преса. Сп. Компютър и в-к "Computerworld" (благодаря на Анелия и Жоро от списанието и на Таня от вестника) бяха любимите ми издания. Разбира се, някои от статиите там предизвикаха гнева на хора като Драгомир Славов, особено (сега се сещам) с едно мое твърдение, което естествено се оказа пророческо: че Данбо ББС е система със затихващи функции.
Запознах се с хора като Ron Huiskes, Tom Ordelman, Chris Irwin (автора на D'Bridge), Joaquim Homrighausen (автора на FrontDoor), Винтън Сърф (бащата на Интернет)... Създадох какви ли не познанства, приятелства, бизнес контакти. Докарах и Моторола в България, за да подпишат договор с Микроком за продажби на модемите UDS (по-късно UDS и Codex се обединиха и създадоха ISG, чиито дистрибутори сега са Комнет).
Пак по това време навлязох в тънкостите на телефонните връзки у нас. Поради естеството на материята, не мога да опиша в настоящия материал познанията си, но ви гарантирам, че ако го направя косите ви ще настръхнат и предаването "Конфликти" по БНТ от 18.11.98 г. ще ви се види като нещо дребно и незначително.
Асенчо ми прехвърли дистрибуторството на един продукт, казваше се D'Bridge, който служеше като front-end за BBS-и. За няколко месеца успях да продам 20-ина копия (това при цена от около 200 марки на парче), с което май преизпълних плана. Някои колеги от Фидонет, които не харесваха D'Bridge започнаха да се дразнят от успешните ми продажби и това създаде първите търкания между нас. Интересното е, че по-късно, през 1994-а започнах да продавам конкурентния продукт FrontDoor, от който също пласирахме доста копия.


family cv articles memoirs copyright