veni
This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!

Фамилията Марковски не стои в торба

В сложното политическо хоро между София, Белград, Скопие и Москва често пускаха академик Венко Марковски да вее байряка. Внуците му играят своето собствено хоро, но и от него тъпанът ехти надалече

ПАНО БОЙКОВ

"Смятат баща ми Миле Марковски и брат ми Игор за добрите Марковски, а мене и дядо ми Венко - за лошите" - казва Вени.
"Всъщност дядо ми беше много мек, хрисим и щедър човек. Иначе е вярно, че цели държави го преследваха, вярно е, че днес и аз си имам разправии с държавния КПД покрай Интернет."
Фамилията Марковски всъщност е псевдоним. Вениамин Миланов Тошев е истинското, рождено име на Венко Марковски. Противоречивият академик, създал македонската азбука, е хвърлен по-късно от Тито в концлагера "Голи оток", а след това е приютен от България и дълги години беше трън в очите на сърбофилстващите македонци. Псевдонимът е измислен от известния ни поет-символист Теодор Траянов.
Името на Венко Марковски отново нашумя след скандалната премиера на пиесата на Младен Сърбиновски - "Македонският Фауст", играна преди десетина дни в Охрид. Главен герой в пиесата е Фауст - Венко, който създава македонската азбука, но се противопоставя на глупашките и изкуствени антибългарски мераци в просръбския "екип" около него.

Но кой точно е Венко Марковски?

Той е роден през 1915 г. в Скопие. Следва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1941 г. е арестуван заради антифашистката си поема "Бие дванайсет". Първите му, предкомунистически концлагери са "Гонда вода" и "Кръсто поле", по-късно става партизанин, междувременно сътрудничи активно на левия печат. През 48-ма Марковски, който до края на живота си е убеден идеалист-сталинист, влиза в конфликт с Тито, лежи в затвора, а от 56-до до 61-ва е заточен в лагера "Голи оток" - остров в Адриатика, където Тито е пращал вътрешните си политически противници. "Голи оток - островът на смъртта", се нарича непубликуваната още у нас книга на Марковски за страшния концлагер. Тя е издадена само в САЩ. Самият остров - пусто и каменисто място, е избран не от друг, а от известния по-късно сръбски дисидент Милован Джилас за тази човеколюбива цел... Както се казва, който няма грехове, пръв да хвърли камък...

През 1965-та Венко Марковски се преселва в България окончателно. Под личното покровителство и по поръчка на Тодор Живков пише книгата "Кръвта вода не става" - отговор на тритомната "История на македонския народ". Това е едно от най-задълбочените изследвания на македонския въпрос. Книгата е написана през 71-ва, издадена е 10 години по-късно, и целият тираж е унищожен на склад, пак по желание на Тодор Живков. "Всъщност Живков използваше Венко Марковски като скрит коз - смята Вени Марковски. - В политическата интрига на сложните отношения между София, Белград и Москва, Венко Марковски беше оръжието, което ту се вадеше, ту се скриваше." Внукът му смята, че внезапното академично звание, дадено на Венко Марковски през 1979 г., както и обявяването на академика за герой на НРБ по-късно, е в отговор на влошените отношения с Югославия. Венко Марковски живя със семейството си във вилите на ЦК в Банкя до края на живота си, под строга охрана. "Чудех се защо го охраняват така добре; но по-късно разбрах, че редица бивши концлагеристи от "Голи оток" загиват при странни обстоятелства" - признава Вени. Другият внук, Игор Марковски, казва за дядо си:

"Беше много безкористен човек. Не искаше да купува къща. Не искаше имоти. При него идваха всякакви хора за ходатайство, и той обикновено им помагаше. Няма да забравя как един важен човек от БАН дойде да плаче на дядо за апартамент - имал голямо семейство и т.н. Дядо му помогна - дадоха му петстаен апартамент - е, вярно, не в центъра, а в краен квартал. После оня донесе дамаджана с вино, кълнеше се: - Ще си туря потрета ти на стената, докато съм жив, ще е там. Същият после стана виден политик, шеф в Народното събрание, а скоро след 10 ноември пусна голяма статия срещу вече мъртвия ми дядо. Срещнах го на един коктейл и го попитах: "Как е апартаментът?" Той почервеня и запуфтя, после духна. Да е жив и здрав, няма да му кажа името, но той ще се сети, като прочете това. А и хората ще се сетят."

Синът на Венко Марковски - Миле Марковски, загива трагично при автомобилна катастрофа през 1975 година, едва на 35. Той самият е писател, автор на къси истории с неподражаем хумор. Най-интересни са произведенията му за деца. Синовете му Игор и Вени наскоро издадоха книжката "Твърдоглаво време" със собствени средства. Тези, които са познавали Миле Марковски, разказват за един жизнен и обаятелен човек, с чудесно чувство за хумор, и с безусловно бохемски нрав. В това отношение и Игор, и Вени са голяма негова противоположност. Те не просто не пият и не просто не пушат. Игор не влиза в помещение, в което се пуши, не пие дори боза. Вени не пие даже кафе - той е фен на колата. Питам ги на какво се дължи този им аскетичен облик. "Може би на факта, че в детството ни здраво ни опушваха - предполага Игор. - А може и на нещо друго". Вени не се засяга, когато му казвам, че на стари години дядо му се попрочу с доста автопародийни текстове, които вече бъкаха от откровени безсмислици. Такава беше например поемата му "Чернобил", посветена на ядрената катастрофа в СССР. "Той вече беше болен от рак, когато издадоха книгата. Направиха го, за да го зарадват, но не разбраха, че му правят мечешка услуга" - казва Вени. Е, какво, простимо е. И Александър Геров, лека му пръст, на стари години ни поразсмиваше... Затова пък странно свежо звучат някои текстове на Миле Марковски, писани преди близо 40 години:

Смея се по цял ден;
и когато ми се смее, и когато не ми се смее.
Смея се:
сутрин, обед, следобед, вечер.
Смея се и когато спя.
Но не плача, когато се смея. Има люде, които се смеят и плачат.
Ето така - плачат.
Аз всъщност се смея, за да не плача.
Миле Марковски

Игор Марковски, в момента водещ на предавания в радио "Витоша" и в "7 дни", както и Вени, в момента председател на Интернет обществото в България, не се изявяват на писателското поприще. "Дядо даже ни се сърдеше, че не пишем" - спомня си Вени. Игор е завършил ВИТИЗ и икономика, но се реализира главно като телевизионен и радио водещ. Само че изобщо не желае името му да се свързва с "Всяка неделя" на Кеворк, от която пази лоши спомени. "Искаше да сме марионетки - твърди той за популярния арменец. - Диктуваше си въпросите по телефона и в слушалката. И само Йоско Сърчаджиев разбра, че аз нарочно го имитирам в кадър, когато задавам негов въпрос. Това беше малкото ми отмъщение - пародия. Някои журналисти не усетиха този номер, и писаха, че съм се превърнал в негово копие."
Вени също не се слави с особено сговорчив нрав. Битките му с КПД по повод предстоящите ограничения на достъпа до Интернет го направиха популярен през последните седмици. В момента се съди с КПД. "Интернет е това, което ни прави свободни и ни свързва със света. И понеже тази свобода не е по вкуса на някои хора, а играят и икономически интереси, няма да се учудя, ако изходът на делото се предреши отгоре, макар че правите сме ние. - съкрушава се Вени. - Мисленето на чиновниците от КПД е замръзнало някъде в 18 век. Те ни дърпат назад."

Сложното и противоречиво име
на Венко Марковски е белязало завинаги живота на близките му. Това име и помага, и пречи, но братята твърдят, че винаги са го носели гордо. "Венко Марковски не е бил никога член на ЦК на БКП, вестниците бъркат - категоричен е Игор.- Но рангът му беше понякога като на член на Политбюро." И двамата братя смятат, че милостивата съдба е прибрала навреме дядо им, който не се е погрижил за никакъв свой личен имот по време на голямата си власт. "Казваше ни - за какво ви е къща, кола - ето държавата ви дава да ползвате. Новото време щеше да го съсипе" - смятат братята. Вени мисли, че през 86 и 87 година дядо му се е разочаровал от политическата ситуация. А още от 73 г. отношенията между него и Тодор Живков охладнели. Макар че Живков запазил до края привилегиите му, защото постъпвал така винаги дори с тези, които губели постовете си.

"Кръвта вода не става, така ли?" - питам Вени.

"Нашата не става, за другите не знам. Макар че моята любима мъдрост е друга - никога човек не трябва да се взима насериозно" - отвръща той.


family cv articles memoirs copyright